мога
Bulgarian
Etymology
Inherited from Old Church Slavonic мощи (mošti),[1] from Proto-Slavic *moťi.
Pronunciation
- IPA(key): [ˈmɔɡə]
Verb
мо́га • (móga) impf
- (intransitive) used to indicate that it is possible for somebody or something to do something, can, be able to
- Той не можа да отговори на въпроса.
- Toj ne moža da otgovori na vǎprosa.
- He couldn't answer the question.
- Стадионът може да бъде изпразнен за четири минути.
- Stadionǎt može da bǎde izpraznen za četiri minuti.
- The stadium can be emptied in four minutes.
- Не мога да обещая нищо, но ще направя каквото мога.
- Ne moga da obeštaja ništo, no šte napravja kakvoto moga.
- I can't promise anything, but I'll do what I can.
- Моля, уведомете ни, ако не можете да присъствате на срещата.
- Molja, uvedomete ni, ako ne možete da prisǎstvate na sreštata.
- Please let us know if you cannot attend the meeting.
- (intransitive) to know how to do something, can, be able to
- Могат да говорят немски.
- Mogat da govorjat nemski.
- They can speak German.
- Можеш ли да готвиш?
- Možeš li da gotviš?
- Can you cook?
- Synonym: умея (umeja)
- (intransitive) to be allowed to do something, can, may
- Можеш да вземеш колата, ако искаш.
- Možeš da vzemeš kolata, ako iskaš.
- You can take the car, if you want.
- Не можем да носим дънки на работа.
- Ne možem da nosim dǎnki na rabota.
- We can't wear jeans at work.
Conjugation
Conjugation of мо́га (irregular, imperfective, intransitive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | мо́жещ móžešt | могъ́л, можа́л mogǎ́l, možál | мо́жел móžel | — | мо́жейки móžejki | |
| definite subject form | мо́жещият móžeštijat | могли́ят, можа́лият moglíjat, možálijat | — | — | |||
| definite object form | мо́жещия móžeštija | могли́я, можа́лия moglíja, možálija | — | — | |||
| feminine | indefinite | мо́жеща móžešta | могла́, можа́ла moglá, možála | мо́жела móžela | — | ||
| definite | мо́жещата móžeštata | могла́та, можа́лата mogláta, možálata | — | — | |||
| neuter | indefinite | мо́жещо móžešto | могло́, можа́ло mogló, možálo | мо́жело móželo | — | мо́жене móžene | |
| definite | мо́жещото móžeštoto | могло́то, можа́лото moglóto, možáloto | — | — | мо́женето móženeto | ||
| plural | indefinite | мо́жещи móžešti | могли́, можа́ли moglí, možáli | мо́жели móželi | — | мо́жения, мо́женета móženija, móženeta | |
| definite | мо́жещите móžeštite | могли́те, можа́лите moglíte, možálite | — | — | мо́женията, мо́женетата móženijata, móženetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | мо́га móga | мо́жеш móžeš | мо́же móže | мо́жем móžem | мо́жете móžete | мо́гат mógat | |
| imperfect | мо́жех móžeh | мо́жеше móžeše | мо́жеше móžeše | мо́жехме móžehme | мо́жехте móžehte | мо́жеха móžeha | |
| aorist | можа́х možáh | можа́ možá | можа́ možá | можа́хме možáhme | можа́хте možáhte | можа́ха možáha | |
| future | pos. | Use ще followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and мо́жел m, мо́жела f, мо́жело n, or мо́жели pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and мо́жел m, мо́жела f, мо́жело n, or мо́жели pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and мо́жел m, мо́жела f, мо́жело n, or мо́жели pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and могъ́л/можа́л m, могла́/можа́ла f, могло́/можа́ло n, or могли́/можа́ли pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| — | — | ||||||
References
- Georgiev V. I., Duridanov I., editor (1995), “мога”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, page 194